Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2011 17:39 - Кой плаща парите за инвестиции на енергийните дружества
Автор: ribarev Категория: Политика   
Прочетен: 2987 Коментари: 2 Гласове:
2



 

Какъв е модела на приватизацията у нас в енергийния сектор: Държавни предприятия, работещи на загуба поради наложените им от държавата ниски изкупни цени на ел. енергията, със амортизирани съоръжения и милиони дългове, се продадоха на безценица, при условие, че новите собственици няма да намалят (за определен срок) социалните разходи, ще инвестират в предприятието, ще намалят загубите и ще имат регулирана от държавата печалба.

На пръв поглед нещата изглеждат добре – раздържавяват се предприятия, създаващи монопол в своята област, подменят се остарелите средства за производство, осигурява се работа на населението, а печалбата на тези дружества е минимална и регулирана от държавата.

Но за съжаление, докато ни подхвърлят цифри от порядъка на 12-16% за това колко е годишната печалба на приватизираните дружества, и правителствата и приватизаторите премълчават въпроса кой плаща за инвестициите.

Дори като оставим настрана факта, че бяха продавани предприятия на много ниска цена, само защото те поемаха задължение да инвестират допълнителни средства във вече собствения си бизнес, което само по себе си е доста странна причина за определяне цената за продажба, то от множество публикации в пресата може да разберем, че, във иначе тайните договори за приватизация, на някои енергийни дружества е гарантиран и процента печалба. Така, понеже най- общо печалбата представлява приходите минус разходите, то, косвено, държавата е гарантирала и парите за инвестиция. Оказва се че инвеститорите са задължени да правят инвестиции, но не и да плащат за тях от собствените си пари. И последното е вярно и ни се напомня периодично, когато енергийните дружества поискат увеличение на цените на ел. ток, като доказват необходимостта от нови инвестиции пред ДКЕВР.

Описаното по-долу важи не само за електроразпределителните, но и за всички енергийни предприятия, защото, макар в договорите им да не е записано изрично условието инвестициите да се плащат от населението, то чрез приемане на “Закон за енергетиката” обнародван в ДВ, бр. 107 от 9.12.2003г., заменящ “Закон за енергетиката и енергийната ефективност”, българския народ е натоварен със задължението за плащане на инвестициите на енергийните дружества:

“...Чл. 35 (1) Енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност...”.

И понеже всяко болтче или гайка, всеки семинар или конгрес на черноморието способстват за поддържане целостта на оборудването или за повишаване културата на безопасност на персонала и така в крайна сметка служат за подобряване сигурността на снабдяването, то по този Закон, енергийните предприятия могат да искат компенсации за всичко. Запомнете тези вълшебни думички (в черно) чували сте ги стотици пъти, но може би не сте им обръщали внимание, а те значат страшно много пари.
 

Така моделът на българската приватизация е следния:

1. Държавата определя ниски изкупни цени на продукцията на държавни предприятия, като обосновава това със социални причини, поради което предприятията се лишават от средства за реивестиране.

2. След това Държавата, чрез Агенцията за приватизация продава на безценица даденото предприятие, по причина, че съоръженията му са амортизирани.

3. Държавата сключва договор, че приватизатора има право на компенсация за инвестициите, които ще направи или променя така законите, че тази компенсация, макар да не е описана в конкретния договор, да е в следствие на Закона.

4. За да компенсира тези разходи Държавата:

а) създава/узаконява монопола на тези предприятия, като не създава енергийна борса и пречи на свободната търговия на ел. енергия,

б) чрез ДКЕВР увеличава продажната цена на продукцията на тези предприятия (ел. ток),

в) задължава всички (граждани, фирми) да купуват по тези по- високи цени, като обосновава това с нуждата от нови инвестиции и подмяна на съоръженията.

Разбира се, собствеността и тези инвестиции са вече в частни ръце.

И понеже не приватизатора, а българския народ е задължен да плаща цената за инвестициите, то това е все едно, че държавата е продала предприятията с напълно подменено и изправно оборудване, в съвършен вид на... нищожна цена. И по- конкретно – поради това, че ние плащаме (до сега, а и за в бъдеще) за инвестициите, то това е все едно, че сме подменили или обновили всички трансформатори, далекопроводи, кабелни линии, сгради, подстанции, турбини, генератори, машини и оборудване, автомобилен парк и компютри на ТЕЦ, Топлофикации и ЕРП и след това държавата е продала тези дружества на нищожната стара приватизационна цена, при гарантиран за купувача монопол и процент годишна печалба.

Не случайно цените на електроенергията и водата станаха толкова високи.

И за да дам само бегла представа за сумите които се прибират от населението ще поясня, че направеното в началото на м. юли едва 2% увеличение на цената на ел. ток, означава над 100 милиона лева приходи за енергийните дружества само за една година.

Но и това не им е достатъчно.

Във в-к “Дневник” от 18.07.2011 г. , с. 3, автор Георги Жечев “ЧЕЗ може да купува в пъти по-малко трафопостове”, дори разбираме, че отпусканите до сега пари не стигат:

“...За петгодишния регулаторен период ДКЕВР е одобрила на дружеството 356 млн. лв., или около 71.5 млн. лв. на година. С аргументите за по-висока енергийна ефективност в мрежата, по-качествени доставки на ток и ускорено изкупуване на трафопостове разпределителната компания иска регулаторът да й одобри 152 млн. лв. годишно за инвестиции...”

Забележка: Интересно е, че при водните дружества начина на формиране на цената е аналогичен (при сравнение между Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия) само че водните дружества са концесионер, а не собственик на водопроводната мрежа и собствеността в крайна сметка си остава на народа (Общината/Държавата) който плаща за инвестициите, а не става нечия частна собственост, както е в енергетиката. Също така в България има предприятия, цената на които не се определя от ДКЕВР и въпреки това горната схема на приватизация (народът плаща инвестициите – те получават печалбите) е валидна и за тях – просто тези предприятия, като “Нефтохим” например, се явяват монополисти в своята област и могат без конкуренция да определят цените на стоките си.

 

Може да си кажем – е добре, дори да ни вземат (справедливо или не) пари за инвестиции и поради това се вдигне цената на тока, то през следващите години тази цена няма да се вдига повече, защото вече веднъж увеличената цена на тока влиза във всички сегашни и бъдещи сметки, всяка година занапред, и така ние би трябвало да покриваме ежегодните пари за инвестиции, без да има непрекъснато поскъпване.

Да, ама не, както би казал Петко Бочаров. Проблемът е там, че чрез веднъж дадени пари за инвестиции, дружествата се сдобиват с нова собственост (актив) и печалбата, която трябва да получават макар да остава същата като процент (12%) нараства като парична стойност, защото активите върху която трябва да се начислява, са нарастнали.

Понеже в енергетиката за “преносители на електроенергия” нормата на годишна амортизация е 4% (виж таблицата за амортизации в края) то за 25 години става пълна амортизация на съоръженията.

Ако приемем, че и на трите ЕРП-та сумите за инвестиции са приблизително еднакви – то 3 х 71 милиона прави приблизително 200 милиона лева на година.

Тези 200 милиона годишно за 25 години означават 5 милиарда лева, дадени от населението за инвестиции на ЕРП-тата. Поради амортизацията общата сума на дълготрайните активи ще е половината от тази сума – 2,5 милиарда лева.

На тези 2,5 милиарда лева ще трябва да плащаме печалба на дружествата от 12% – това прави 300 милиона на година.

Т.е. поради това, че сега даваме 200 милиона за инвестиции на ЕРП-тата, то след години ще плащаме и 300 милиона допълнително за печалба на ЕРП-тата от тези инвестиции.

И всичко това, защото държавата е гарантирала инвестициите, без да се съобразява, че когато инвестициите ги плаща народът те не са разход на енергийните дружества. При един нормален договор, то ние пак бихме плащали за печалба на дружествата, но само върху пари, които тези дружества са вложили сами, от своя си джоб.

Предлагам един примерен (ориентировъчен) график на плащаните суми на електроразпределителните предприятия (цените са в милиони лева) при 4% годишна амортизация и 200 милиона инвестиции годишно. ВНИМАНИЕ: Таблицата и графиката може значително да се разминават с действителността, ако парите за инвестиции намалеят с течение на времето. Също така значително разминаване може да има поради по- бърза амортизация за част от материалните активи, поради това че те се намират в друга категория – виж таблицата в Приложението. Парите са в милиони лева.
 

Година

Инвестиции

Активи

Печалба (12%)

2004

2069

2069

248

2005

210

2196

264

2006

200

2301

276

2007

200

2406

289

2008

200

2498

300

2009

200

2583

310

2010

200

2660

319

2011

200

2729

327

2012

200

2790

335

2013

200

2843

341

2014

200

2888

347

2015

200

2924

351

2016

200

2953

354

2017

200

2974

357

2018

200

2987

358

2019

200

2992

359

2020

200

2989

359

2021

200

2978

357

2022

200

2958

355

2023

200

2931

352

2024

200

2896

348

2025

200

2853

342

2026

200

2802

336

2027

200

2743

329

2028

200

2676

321

2029

200

2600

312

2030

200

2600

312

2031

200

2600

312

2032

200

2600

312

2033

200

2600

312

2034

200

2600

312

2035

200

2600

312


Забележка: Общата стойност на ЕРП-тата в момента на тяхната продажба през 2004г. е бил 2 069 милиона лева защото при покупката за 67% от трите ЕРП-та се дадоха 1 386 милиона лева (693 милиона евро). Така пресметнат делът на Държавата (33%) е 683 бил милиона лева. При 4% годишна амортизация след 25-тата година от покупката първоначалните активи са се амортизирали напълно и поради това “капитала” не расте повече, а се постига баланс между инвестициите и амортизациите.

 

Понеже всеки лев даден като инвестиции (за който те не плащат) им носи печалба, то ЕРП-тата нямат полза от икономии и спестяване на средства. За това много е важно да се промени схемата на плащане на ЕРП-тата, така че не ние да плащаме инвестициите, а те. Едва тогава ЕРП-тата (а и всички останали енергийни дружества) ще се опитат да спестяват пари, а не да доказват разходи пред ДКЕВР и да искат по- високи цени на ел. енергията.

Вярно е, че държавата (би следвало да се разбира народа) държи все още 33% от ЕРП-тата и би трябвало 1/3 от дълготрайните материални активи (по горната таблица за 2011г. 33% от 2721 милиона = 898 милиона лева) в крайна сметка да са нейна собственост, което определено вдига цената на нейния дял, но както пише в-к Капитал 13-19.08.2011 г.,с. 18-19 “Евтино, но неизбежно Отлагането на приватизацията на държавните дялове в ЕРП-ата едва ли би довело до по-високи цени”, автор Илин Станев:

“...Миналата година министърът на икономиката Трайчо Трайков прогнозира около 100 млн. евро за дела на държавата в "Е.ОН България", сега министърът на финансите Симеон Дянков дава далеч по-ниска оценка...”.

Т.е. решено е от окончателната продажбата ЕРП-ата държавата пак да вземе само трохи вместо реалния дял.

Въпросът е дали сме съгласни с това.

17.09.2011г.

Валери Рибарев


 

ПРИЛОЖЕНИЕ

Годишна данъчна амортизационна норма, залегнала в Закона за корпоративното подоходно облагане

 

Категория активи

05.12.1997

27.12.2002

в сила от 1.01.2009

Масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии

4(6*) %

4 %

4 %

Машини, производствено оборудване, апаратура

20 (30*) %

30 %

30 (50**) %

Транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти

8 %

10 %

10 %

Компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер, мобилни телефони

- (20%)

50 %

50 %

Автомобили

-

25 %

25 %

Данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение

-

-

100/години на правното
ограничение
Годишната норма не
може да превишава
33 ⅓ %

Всички останали амортизируеми активи

15 %

15 %

15 %

Заб.: Тази таблица е ориентировъчна, някои видове активи – компютри, автомобили през годините попадат в други категории.

* ускорена амортизация за материалните дълготрайни активи от категория II, както и за преносители на електрическа енергия, съобщителни линии, паропроводи и водопроводи, като използват константно-дегресивния метод (метода на снижаващия се остатък) с коефициент 1,5 за повишаването на данъчната амортизационна норма, или като завишават с 50 на сто данъчната амортизационна норма.

** 50 на сто, когато едновременно са изпълнени следните две условия:

1. активите са част от първоначална инвестиция... или са придобити във връзка с направена инвестиция за повишаване на енергийната ефективност...;

2. активите са фабрично нови и не са били експлоатирани преди придобиването им.

 

 






























 

 




Гласувай:
2



1. dedenze - Да това е надводната част на айсберга.Даже и тя е крайно неизгодна.
18.09.2011 15:34
Подводната се състои в анализа на сметката за потребител. Цената се завишава за "пренос и разпределение" с 68 %. Става ясно кой плаща това, от поста не става ясно България отделно ли плаща т.н. инвестиции. Реално те са нищожни и свързани само с подмяна на електромери и табла. Играта е особено голяма и интересна в обратното преразпределение на печалбите. Взятките се получават чрез фиктивни ремонти и фирми, като се връщат в групата на политиците и контролните органи. Разбира се това не става пред обективите и в публичната сфера. Амортизацията и задълженията на нашата държавна фирма Електроснабдяване са мит за приватизиране на печеливши производства . Същото стана и с хиляди други, като кариерни материали например. Вълкът с нашите продажници вече е в кошарата. Овцете блеят все по- рядко !
цитирай
2. rakurs - На овцете глас не им остана
10.10.2011 17:25
Всички инвестиции са с банкови кредити ,а не със собствени средства,за което плащаме ли плащаме ,даже не знаем на кого.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ribarev
Категория: Политика
Прочетен: 44591
Постинги: 9
Коментари: 10
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031