цена=пари/стока
В една държава броя на стоките по цената на които се предлагат е равна на наличните пари. Например:
Ако държавата произвежда 5 ябълки, а има пуснати в обръщение 10 лева, то цената на ябълките ще 10/5 = 2 лева за ябълка. Ако имаше не 5, а 50 ябълки, то цената щеше да е 10/50 = 0,20 лева за ябълка.
Какво става обаче, ако правителството започне да харчи повече пари от тези с които разполага?
Има два варианта, единия е да си печата пари за да смогне с бюджета, другия е да вземе пари назаем от банките. Нека ги сравним.
1. Ако имаме инфлация:
То тогава парите в обръщение ще се увеличават всяка година и при същия обем стоки продавани на пазара, последните ще струват по- скъпо.
Например ако инфлацията е 10% годишно и в началото имаме 10 ябълки и 10 лева ще получим цена 1 лев за ябълка. След първата година ще имаме 10 ябълки за 11 лева или 1,1 лева за ябълка. след втората година 10 ябълки за 12,1 лева или 1,21лева за ябълка и т.н...
Парите на българския народ ще се обезценяват, но и количеството пари в обръщение ще се покачва, така, че народа няма да обеднее. А правителството ще разполага с тези 10% пари, които ще печата годишно, т.е. с 10% от Брутния Национален Продукт за харчове – за здравеопазване, пенсии, социални разходи и т.н...
Лева ще се обезценява всяка година спрямо международните валути.
В крайна сметка ябълките се ядат от българския народ.
Недостатък на този вариант е, че ако няма контрол, то Правителството може да почне да печата пари и да ги вкарва с вагони, както направи Луканов, да набута парите във всякакви неизгодни сделки и групировки и така да предизвика хиперинфлация. Вярно, че ябълките ще се ядат пак в България, но само от шепа българи, а не от българския народ.
2. Правителството продължава да прави същите харчове, но България е във валутен борд и няма право да печата пари:
Парите трябва да се вземат от някъде, но понеже не може да се печатат нови – те се взимат от чуждестранни банки със лихва.
Докато се вземат чужди пари от банките левът няма да се обезценява спрямо международната валута защото непрекъснато в държавата ще влиза чуждестранна валута. Левът няма да се обезценява и спрямо българските стоки защото със валутата от банките ще се купуват допълнително стоки от чужбина, които ще покрият увеличената маса пари в държавата.
Проблемът е, че всяка година взетите на заем пари ще се увеличават, и съответно лихвата по заемите също ще се увеличава, което ще изисква нови заеми.
В един момент държавата ще трябва да спре да взима заеми, нещо повече – взетите ще трябва или да се изплатят или да се плаща лихва по тях.
В крайна сметка когато почнем да връщаме заемите ще имаме инфлация защото ще трябва и да продаваме ябълките на банките за да си осигурим валутата. Съответно с наличните пари в обръщение ще може да се купят по- малко стоки, налични в държавата. Т.е. с 10-те лева ще трябва да купим 5-те останали ябълки в България - нашата валута ще се обезцени, а и част от ябълките вече ще се ядат от другиго.
Предимство на този вариант е, че поради контрола упражняван от валутния борд заемите не се отпускат безразборно, а постепенно с годините, което дава възможност на Държавата да изкара няколко години без сътресения, докато лихвите не нараснат прекомерно много и почти целия Брутен Национален Продукт не отиде за изплащане на главници и лихви...
3. Има и трети вариант: Ако Правителството бъде принудено да намали разходите си, така че да не харчи повече пари от тези с които разполага – да му се забрани да тегли заеми или да печата пари – то това би бил идеалния вариант. Тогава лева няма да се обезценява, а и ябълките ще се ядат от българския народ.
Но понеже е малко вероятно партията която има мнозинство в Парламента и е сформирала Правителство да пожелае да ореже разходите които последното прави, то този вариант няма да се приеме никога чрез Закон и единствения шанс за прилагането му е чрез Референдум.
Топката е във Вашите ръце.
22.04.2010г. Валери Рибарев
Р.S. Леко възможно отстъпление от третия вариант е пълната забрана за тегленето на заеми от Правителството и разрешаване отпечатването на пари със строго фиксиран горен лимит – процент от БНП – например 2-3% годишно, които да могат да се разпределят единствено за пенсии и социални разходи, но не за нови проекти и инвестиции. Така бихме гарантирали пенсиите на пенсионерите защото Правителството би разполагало с около 2 милиарда лева свежи пари и би връзвало бюджета, като годишната инфлация на лева би се увеличила с 2-3% – на приемливо ниво, без да има възможност да се предизвиква хиперинфлация. А българските ябълки ще се ядат от българския народ.
P.P.S. Какво ще стане когато влезем в еврозоната и официалните пари станат евро: Националните правителства няма да има възможност да печатат пари. Парите ще се печатат от Банка на ЕС и ще се разпределят по програми на ЕС. Т.е. не се надявайте, че част от парите напечатани там ще влязат в България и ще увеличат или просто платят пенсиите например.
Ако сега смятате, че европейските пари стигат до Вас, то и тогава ще стигат до Вас, но ако смятате, че се облагодетелстват само определен кръг от хора и се спонсорират разни безумни проекти – то тогава знаете какво ни очаква когато ЕС почне да печата еврото и се премахнат националните валути.
А защо казвам безумни проекти – прочетете “Патица по пекински или една още по- неудобна истина” и ще разберете.
Какво европейско развитие на България, а...
Институциите на ЕС са солидарно отговорн...